служебен

служебен (български)

служебен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		слу·же·бен
		непълен член	слу·жеб·ния
		пълен член	слу·жеб·ни·ят
	ж. р.		слу·жеб·на
		членувано	слу·жеб·на·та
	ср. р.		слу·жеб·но
		членувано	слу·жеб·но·то
мн. ч.			слу·жеб·ни
		членувано	слу·жеб·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. отнасящ се до службата
   1. за служителите (работниците). Служебен вход. Служебен телефон.
   2. във връзка с дейността, по служба. Служебна тайна. По служебен ред.
      1. (прен.) делови, сух, нефамилиарен. Служебен (официален) тон.
   3. (и филос.) помощен, обслужващ, в служба. Служебна роля, функция.
2. (юр., нареч., от 1.2.) извършван самоинициативно по(ради) служебно задължение (ex officio)
3. (юр. = 1.3.) като средство, производен.

Синоними

официален, длъжностен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]