слепоочие
слепоочие (български)
ед.ч. | сле·по·о·чие | |
---|---|---|
членувано | сле·по·о·чи·е·то | |
мн.ч. | сле·по·о·чия | |
членувано | сле·по·о·чи·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | сле·по·о·чие | |
---|---|---|
членувано | сле·по·о·чи·е·то | |
мн.ч. | сле·по·о·чия | |
членувано | сле·по·о·чи·я·та |
|
|