слана
слана (български)
ед.ч. | сла·на | |
---|---|---|
членувано | сла·на·та | |
мн.ч. | сла·ни | |
членувано | сла·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Тънък слой скреж върху различни повърхности, получаван от замръзване на водата във въздуха. Листата на цветята са покртити със слана.
Етимология
Южнославянско-балтийски изоглос: бълг. слана, сръб. слана, слов. slаna : лит. šalna, латв. salna.
Други съответствия: лит. šalti „замръзвам“, авест. sarǝta- „студен“, келт. *kaleto- „твърд, жесток, силен“ < „замръзнал“ (старорирл. calad, уелс. calet, гал. етноним. Caleti) от ие. *k'lH-eto-
Фразеологични изрази
Превод
|
|