скътам
скътам (български)
Сегашно време | скъ·там |
---|---|
Мин. св. време | скъ·тах |
Мин. несв. време | скъ·тах |
Повел. наклонение | скъ·тай |
Мин. страд. причастие | скъ·тан |
Мин. деят. св. причастие | скъ·тал |
Мин. деят. несв. причастие | скъ·тал |
Сегашно деят. причастие | скъ·тащ |
Деепричастие | скъ·тай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
старобълг. съкѫтати „успокоявам“ > кътам
Фразеологични изрази
Превод
|
|