скъперник (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

  1. мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник.

прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. скъпернишки. прил. скъпернически, скъперническа, скъперническо, мн. скъпернически. същ. скъперничество.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: miser, niggard, skinflint
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

сребролюбец, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, скръндза, сметкаджия, цепи косъма

Сродни думи

Производни думи