скъперник
скъперник (български)
ед.ч. | скъ·пер·ник | |
---|---|---|
непълен член | скъ·пер·ни·ка | |
пълен член | скъ·пер·ни·кът | |
мн.ч. | скъ·пер·ни·ци | |
членувано | скъ·пер·ни·ци·те | |
бройна форма | скъ·пер·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник.
прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. скъпернишки. прил. скъпернически, скъперническа, скъперническо, мн. скъпернически. същ. скъперничество.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
сребролюбец, пестелив, стиснат, стислив, алчен, свидлив, вариклечко, стипца, циция, пинтия, скръндза, сметкаджия, цепи косъма