сиромах
сиромах (български)
ед.ч. | си·ро·мах | |
---|---|---|
непълен член | си·ро·ма·ха | |
пълен член | си·ро·ма·хът | |
мн.ч. | си·ро·ма·си | |
членувано | си·ро·ма·си·те | |
бройна форма | си·ро·ма·ха | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 16
- разг. Човек с ограничени, недостатъчни материални средства.
- диал. Човек, който е лишен от нещо, беден е на нещо.
- Човек, който буди съжаление, състрадание.
Етимология
старобълг. сиромахъ (ХІV в.). Сравни чуваш. çарамас „съблечен, гол-голеничък“, çара „гол“, съответстващи на монг. чармай „гол“. Началното s е възникнало под влияние на „сирак“, а окончанието е обобщено по аналогия с „монах“ и др.
Фразеологични изрази
Превод
|
|