сиромах

сиромах (български)

сиромах ±

ед.ч.		си·ро·мах
	непълен член	си·ро·ма·ха
	пълен член	си·ро·ма·хът
мн.ч.		си·ро·ма·си
	членувано	си·ро·ма·си·те
бройна форма		си·ро·ма·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 16

беден човек; бедняк.

Етимология

старобълг. сиромахъ (ХІV в.). Сравни чуваш. çарамас „съблечен, гол-голеничък“, çара „гол“, съответстващи на монг. чармай „гол“. Началното s е възникнало под влияние на сирак, а окончанието е обобщено по аналогия с монах и др.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• беден, оскъден, лишен
• бедняк, бездомник, голтак, просяк