сиктир
сиктир (български)
Междуметие, тип 190
- простонар. За изразяване на категорична подкана към някого да се махне, да се пръждоса.
- руг. За изразяване на недоволство, отказване, пренебрежителна незаинтересованост от нещо.
- За изразяване на учудване, изненада.
Етимология
От тур. siktir „махай се, върви по дяволите“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|