сяра

сяра (български)

сяра ±

ед.ч.		ся·ра
	членувано	ся·ра·та
мн.ч.		се·ри
	членувано	се·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Етимология

ст.-бълг. сѣра θεῖον. Праслав. *sěrа (чеш. síra, слов. sirkа „кибритена клечка“, пол. siara, siarka, ст.-рус. сѣра, рус. сéра, укр. сiра). Лит. sierà, латв. sērs са заети от изт.-слав. Праслав. *sěrа не може да бъде сродна със sěrъ „сив“, защото в зап.-слав. езици не се наблюдава š (при чеш., слов. šerý, пол. szary „сив“). Неясно е отношението на *sěrа към ст.-рус. цѣрь „сяра“, което изглежда като заемка от лат. сērа „восък“ (срв. мъгл.-рум. țeară [t͡särъ], истр.-рум. țerę [t͡serẽ], фриул. sere „восък“). Напълно възможно е *sěrа да бъде старинна заемка от някой простонароден латински говор (с произношение *t͡sēra > *sēra) в Западната част на Балканския п-в.

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)