сервитут (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Средство за пълноправно използване на недвижим имот. Чрез тях се признават и защитават стопанските интереси на едно лице, като се въвеждат тежести за друго лице. Има "служещ имот", който е обременен със сервитута и "господстващ имот" - в чиято полза е учреден сервитутът. Сервитутът е неделим - свързан е с всяка част от имотите - ако те се разделят, сервитутът остава за всяка част. Не може да се прехвърля отделно от имота.


Сервитут според българския тълковен речник е право признато от закона за използване на чужд имот!!! Не е пълно вещно право, а ограничено!!!!

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи