сеньор

сеньор (български)

сеньор ±
ед.ч.		се·ньор
	непълен член	се·ньо·ра
	пълен член	се·ньо·рът
мн.ч.		се·ньо·ри
мн.ч.	членувано	се·ньо·ри·те
бройна форма		се·ньо·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

истор. През средните векове в Западна Европа – феодал, владетел на феодално владение, по отношение на когото се намират във феодална зависимост васали, селяни, понякога и граждани.
В испаноговорящите страни – учтиво назоваване или обръщение към мъж, което обикновено се поставя пред фамилното име.
Почетно звание на заслужил деятел в някаква област.

Етимология

От исп. señor от лат. senior „по-стар“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: señor^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: senior^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Източници

сеньор в РБЕ на ИБЕ

Взето от „https://bg.wiktionary.org/w/index.php?title=сеньор&oldid=1140679“.