сека
сека (български)
Сегашно време | се·ка |
---|---|
Мин. св. време | ся·кох |
Мин. несв. време | се·чах |
Повел. наклонение | се·чи |
Мин. страд. причастие | се·чен |
Мин. деят. св. причастие | ся·къл |
Мин. деят. несв. причастие | се·чал |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 149, несвършен вид
(класификация — ?)
Това е глагол, който означава да режеш нещо (дърво например) със секира.
Етимология
ст.-бълж. сѣкѫ, сѣшти κόπτειν (Син. тр., Супр.). Праслав. *sěkǫ, *sěkti, сродна с лит. į-sėkti „заравям“, iš-sėkti „резбовам“, pasėkelis „голям нож“ (*seHk-), вероятно лат. sесō „обрязвам“. Не е сродна със секира.
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|