седеф
седеф (български)
ед.ч. | се·деф | |
---|---|---|
непълен член | се·де·фа | |
пълен член | се·де·фът | |
мн.ч. | се·де·фи | |
членувано | се·де·фи·те | |
бройна форма | се·де·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Бяло лъскаво вещество, естествено образувано от съчетание на органични и неорганични вещества, от вътрешната страна на някои мидени черупки, използвано в бижутерията и за украса на мебели и музикални инструменти. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|