север
север (български)
ед.ч. | се·вер | |
---|---|---|
непълен член | се·ве·ра | |
пълен член | се·ве·рът | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40a
Север е една от четирите посоки в света. На картата винаги това е горния хоризонтален край. Обозначава се със символа С (на български от север) или с N (на английски от North) и с 00, като начало на кръга изобразен върху розата на компаса.
Етимология
старобълг. сѣверъ (Остром., Супр.) < *sěverъ (*seʔuer-), първоначално название на северния вятър. Сравнение: лит. šiaurė „северен вятър, север“, лат. caurus „североизточен вятър“ , англ. shower „дъжд“ < ИЕ *k'eh1uer-
Фразеологични изрази
Превод
|
|