свършек
свършек (български)
ед.ч. | свър·шек | |
---|---|---|
непълен член | свър·ше·ка | |
пълен член | свър·ше·кът | |
мн.ч. | свър·ше·ци | |
членувано | свър·ше·ци·те | |
бройна форма | свър·ше·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|