свредел
свредел (български)
ед.ч. | свре·дел | |
---|---|---|
непълен член | свре·де·ла | |
пълен член | свре·де·лът | |
мн.ч. | свре·де·ли | |
членувано | свре·де·ли·те | |
бройна форма | свре·де·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Средство за пробиване;
- Фигура от висшия пилотаж.
Етимология
От праславянската дума *svьrdьlъ, от която е старобългарската свръдьлъ. От същия праславянски корен са полската świder (умал. świderek), чешката svider, словенската sveder, белоруската свердзел, руските свердел и сверел, украинската свердел.
От сродната праславянска дума *svьrdьlo са съответно българската свредло, сръбско-хърватската сврдло, староизточнославянската свьрдьло, която е дала руската сверло и украинската свердло.
Фразеологични изрази
Превод
|
|