своеобразен

своеобразен (български)

своеобразен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		сво·е·об·ра·зен
		непълен член	сво·е·об·раз·ния
		пълен член	сво·е·об·раз·ни·ят
	ж. р.		сво·е·об·раз·на
		членувано	сво·е·об·раз·на·та
	ср. р.		сво·е·об·раз·но
		членувано	сво·е·об·раз·но·то
мн. ч.			сво·е·об·раз·ни
		членувано	сво·е·об·раз·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил.

Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. _ същ. своеобразност, своеобразността, ж. _ нареч. своеобразно.

Синоними

• самобитен, оригинален, особен, странен, необикновен, бамбашка, екстравагантен, своенравен, особняк, саморасъл, самороден, чудноват, капризен
• ексцентричен, чудат

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]