сараф
сараф (български)
ед.ч. | са·раф | |
---|---|---|
непълен член | са·ра·фа | |
пълен член | са·ра·фът | |
мн.ч. | са·ра·фи | |
членувано | са·ра·фи·те | |
бройна форма | са·ра·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Сараф е човек, който се занимава с обмен на валута и печели от това.
Етимология
Заета от тур. sarraf „сараф“, от араб. صرّاف [ṣarrāf], сродна с акад. ṣarrapu „златар“.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
чейнчаджия, менител, търговец на ценни книжа, борсов агент