самотек
самотек (български)
ед.ч. | са·мо·тек | |
---|---|---|
непълен член | са·мо·те·ка | |
пълен член | са·мо·те·кът | |
мн.ч. | са·мо·те·ци | |
членувано | са·мо·те·ци·те | |
бройна форма | са·мо·те·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
На самотек. Без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано. Работата е оставена на самотек. Всичко върви на самотек.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
безплановост, стихийност, неорганизираност, хаотичност