саморъчен
саморъчен (български)
| ед. ч. | м. р. | са·мо·ръ·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са·мо·ръч·ния | ||
| пълен член | са·мо·ръч·ни·ят | ||
| ж. р. | са·мо·ръч·на | ||
| членувано | са·мо·ръч·на·та | ||
| ср. р. | са·мо·ръч·но | ||
| членувано | са·мо·ръч·но·то | ||
| мн. ч. | са·мо·ръч·ни | ||
| членувано | са·мо·ръч·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е написан/направен със собствената ръка, [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
{{{АНТОНИМИ}}}
Омоними
{{{ОМОНИМИ}}}
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|