самодържец
самодържец (български)
ед.ч. | са·мо·дър·жец | |
---|---|---|
непълен член | са·мо·дър·же·ца | |
пълен член | са·мо·дър·же·цът | |
мн.ч. | са·мо·дър·ж·ци | |
членувано | са·мо·дър·ж·ци·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | са·мо·дър·же·цо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
Човек, който държи съдбата си, в своите ръце. Изслушва мнението на другите, но взима крайните решения само и единствено въз основа на своя личен анализ на получената информация. Да не се бърка с цар, император...
Етимология
старобълг. самодръжьць (Супр.), самодръжитель (Супр.), калки на гр. αὑτοκράτωρ.
Фразеологични изрази
Цар и самодържец.
Превод
|
|