саламура
саламура (български)
ед.ч. | са·ла·му·ра | |
---|---|---|
членувано | са·ла·му·ра·та | |
мн.ч. | са·ла·му·ри | |
членувано | са·ла·му·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Солена вода, в която се държат сирене, риба, зеленчуци, за да се запазят по-дълго време.
- диал. Туршия (Жеравна, Котел).
Етимология
Заета от гр. σαλαμούρα „саламура“, което е от итал. salamoia, salamora (венец.) „солена вода, саламура“, от лат. salmuria, от sal „сол“ и muria „солена вода“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
стара българска дума от славянски произход е "разсол" със значение солен разтвор за туршия или от туршия, саламура. Със същото значение е думата "армея" /в някои райони армя/, която е от гръцки произход