салам
салам (български)
ед.ч. | са·лам | |
---|---|---|
непълен член | са·ла·ма | |
пълен член | са·ла·мът | |
мн.ч. | са·ла·ми | |
членувано | са·ла·ми·те | |
бройна форма | са·ла·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Смляно варено месо с подправки и парчета сланина, натъпкано в животинско черво.
Етимология
От итал. salame, от нар.-лат. salamen, клас. salsamen, прич. от salsare „осолявам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|