ръб

ръб (български)

ръб ±

ед.ч.		ръб
	непълен член	ръ·ба
	пълен член	ръ·бът
мн.ч.		ръ·бо·ве
	членувано	ръ·бо·ве·те
бройна форма		ръ·ба
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Издаден и изострен край, край на плоскост.
2. Обшит край на дреха.

Етимология

цслав. рѫбъ pannus „парче плат, дрипа“. Праслав. *rǫbъ: сърбохърв. руб „ръб, ивица“, словен. rоb „ръб, тъкан, проста дреха“, чеш., слов. rub „ръб, обшивка“, rubáš „саван, женска риза“, пол. rąb, мн. rębу „ръб, шев“, г.-луж., д.-луж. rub „груба тъкан, дреха“, ст.-рус. рубъ „лошо облекло, груба тъкан“, рус. руб „дрипа“, рубаха „риза“, рубец „шев, ръб, белег“, укр., белор. руб „ръб, шев“. Сравни лит. rumba „резка“, rumbuoti „ръбя“, латв. rūbs „резка, ръб“, ruobit „правя резки“, вероятно и ст.-в.-нем. ramft, ranft „край, обшивка, ръб“, Rand „край“, ст.-сканд. rond „край, ребро, обшивка на щит“.

Превод

английски: edge, fringe арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: orilla, borde италиански: orlo, bordo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Rand норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: край словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kenar унгарски: [[]] фински: [[]] френски: bord холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• край, борд, перваз, периферия, кенар
• издатина, рог, ребро, лост
• ивица, бордюр, обшивка
• гребен
• фалц
• чело, издатък, изпъкналост, стъпало

Производни думи

ръбест