релативен

релативен (български)

релативен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		ре·ла·ти·вен
		непълен член	ре·ла·тив·ния
		пълен член	ре·ла·тив·ни·ят
	ж. р.		ре·ла·тив·на
		членувано	ре·ла·тив·на·та
	ср. р.		ре·ла·тив·но
		членувано	ре·ла·тив·но·то
мн. ч.			ре·ла·тив·ни
		членувано	ре·ла·тив·ни·те

Прилагателно име, тип 79

Относителен

Синоними

• относителен, зависим, непостоянен, неустановен, неутвърден, изменчив, зависещ
• условен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]