ратификация

ратификация (български)

ратификация ±

ед.ч.		ра·ти·фи·ка·ция
	членувано	ра·ти·фи·ка·ци·я·та
мн.ч.		ра·ти·фи·ка·ции
	членувано	ра·ти·фи·ка·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Действие от страна на държавата, обикновено извършвано със закон, чрез което тя изявява воля спрямо нея и нейните граждани и организации да се прилагат правните последици на даден международен договор, бил той двустранен или многостранен.

Превод

английски: ratification арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: ratifikáció фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• одобрение, узаконяване, легализиране, потвърждение, приемане
• разрешение, санкция, ратифициране, насърчение

Производни думи

б