ракита
ракита (български)
ед.ч. | ра·ки·та | |
---|---|---|
членувано | ра·ки·та·та | |
мн.ч. | ра·ки·ти | |
членувано | ра·ки·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
Праслав. *orkyta.
Дума от субстратен европейски език, както и латв. ercis, старогръц. ἄρκευθος „хвойна“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|