разточителство

разточителство (български)

разточителство ±

ед.ч.		раз·то·чи·тел·с·т·во
	членувано	раз·то·чи·тел·с·т·во·то
мн.ч.		раз·то·чи·тел·с·т·ва
	членувано	раз·то·чи·тел·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. 1. Неразумно пилеене.

2. Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разсипничество, прахосничество, разхищение
• разкош, великолепие, изобилие, обилие, богатство, пищност, претрупаност