раб
раб (български)
ед.ч. | раб | |
---|---|---|
непълен член | ра·ба | |
пълен член | ра·бът | |
мн.ч. | ра·би | |
членувано | ра·би·те | |
бройна форма | ра·ба | |
звателна форма | ра·бе |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- църк. рел. Предан на Бога и зависим от него човек, божие чадо.
- разш. остар. Човек.
- остар. Роб.
Етимология
От старобълг. рабъ, от праслав. *orbъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|