пяна
пяна (български)
ед.ч. | пя·на | |
---|---|---|
членувано | пя·на·та | |
мн.ч. | пе·ни | |
членувано | пе·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. пѣна (Зогр., Мар., Клоц., Супр.) - към старопрус. sроауnо „бирена пяна“ (от балт. *spainā), лит. spainė „морска пяна“, староинд. рhēnаs м., осет. финк „пяна, каймак“, с друго окончание ст.в.нем. feim, англ. foam „пяна“, лат. spūma „пяна, пръски“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|