пъртина
пъртина (български)
ед.ч. | пър·ти·на | |
---|---|---|
членувано | пър·ти·на·та | |
мн.ч. | пър·ти·ни | |
членувано | пър·ти·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Утъпкана в снега пътека.
Етимология
Образувана от старобълг. глагол *пьрати, перѫ, 3 л. мн. ч. перѫтъ (Супр. сб.) „движа се“.
Сродни думи на *пьрати: староинд. pārayati „пренасям, придружавам“, pāras, авест. pāra „отсрещен бряг“, старогръц. πόρος „проход“, старосканд. fara, нем. fahren „пътувам“.
Образувани с наст. -t: пъртина, армен. hordan „вървя напред“, старогръц. πορθμός „проток“, старосканд. fjørðr „фиорд“, англ. ford, хол. voord, нем. Furt „брод“, лат. porta „врата“, келт *hrtu- в гал. ritu- в геогр. мест. Ritu-magus, Augusto-ritum, ирл. rith в геогр. мест. Humar-rith, староуелс. rit, новоуелс. rhyd „брод“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|