пържа
пържа (български)
Сегашно време | пър·жа |
---|---|
Мин. св. време | пър·жих |
Мин. несв. време | пър·жех |
Повел. наклонение | пър·жи |
Мин. страд. причастие | пър·жен |
Мин. деят. св. причастие | пър·жил |
Мин. деят. несв. причастие | пър·жел |
Сегашно деят. причастие | пър·жещ |
Деепричастие | пър·жей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 176, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Готвя, приготвям някаква храна, правя нещо да стане готово за ядене, като го подлагам на въздействието на нагорещена мазнина без вода в съд върху огън, печка и др.
Етимология
Старобълг. пръжити е свързано с праслав. *pьrgnontī, представено в чеш. prahnouti, пол. pragnąć „съхна, жадувам“, укр. прагнути „жадувам“.
Сродни думи: лит. spragēti „пукам се (за горящи предмети), цвърча в тигана“, spraginti „пека“, sprōgti „пукам се“, староинд. sphūrjati „пукам се“, лат. spargō, -ere „избухвам“, старогръц. σπαργάω „надувам се, образувам мехури (за мляко)“ от ие. *(s)prāg-
Фразеологични изрази
Превод
|
|