пън

пън (български)

пън ±

ед.ч.		пън
	непълен член	пъ·на
	пълен член	пъ·нът
мн.ч.		пъ·но·ве
	членувано	пъ·но·ве·те
бройна форма		пъ·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. пьнь. Сродни думи: ст.в.нем. witu-fînа ж., ср.дол.нем. vînе „купчина дърва“, по-далечни са староинд. pinākam ср. р. „тояга, палка“, старогр. πίναξ, -ακος м. „дъска“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: пень (ru) словашки: [[]] словенски: раnj (sl) сръбски: пањ (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дънер, дърво, дръвник, кютюк
• недодялан, простак, тъп, тъпоумен, тъпак, дебелак, глупак
• ствол, стъбло
• коравосърдечен човек