пустош
пустош (български)
ед.ч. | пус·тош | |
---|---|---|
членувано | пус·тош·та | |
мн.ч. | няма | |
членувано | няма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
пустошта, само ед., ж.
- Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
- Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
- Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|