протокол

протокол (български)

протокол ±

ед.ч.		про·то·кол
	непълен член	про·то·ко·ла
	пълен член	про·то·ко·лът
мн.ч.		про·то·ко·ли
	членувано	про·то·ко·ли·те
бройна форма		про·то·ко·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Адм. Юрид. Документ с подробен запис на изказванията и решенията от заседание.
2. Юрид. Документ, с който се удостоверява даден факт, установен от служебно лице в присъствието на свидетели; акт.
3. Дипл. Съвкупност от общоприети правила, норми и условности, които се спазват от правителствата и техните дипломатически представители в междудържавното общуване и при официални държавни церемонии.
4. Дипл. Отдел, служба в дипломатическо ведомство, която организира и осигурява провеждането на срещи и посещения в съответствие със съществуващите правила и норми.
5. Инф. Система от стандартни софтуерни програми и правила за международно приложение, която осигурява съвместимост на компютри, сървъри и др. електронни устройства при обмен на документи, съобщения и др. данни чрез интернет.

Етимология

от френски: protocole.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: protocole холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дневник
• акт
• церемониал, етикет, етикеция