протойерей
протойерей (български)
ед.ч. | про·то·йе·рей | |
---|---|---|
непълен член | про·то·йе·рея | |
пълен член | про·то·йе·ре·ят | |
мн.ч. | про·то·йе·реи | |
членувано | про·то·йе·ре·и·те | |
бройна форма | про·то·йе·рея | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- църк. свещеник от бялото духовенство на православната църква, който ръководи богослуженията и дейността в храма, и останалите свещеници са му подчинени.
Етимология
От гръцки език πρώτοσ (първи) и ίερεύς (свещеник) – „първи свещеник“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
свещеник, духовник, отец, йерей, поп