проклятник
проклятник (български)
ед.ч. | прок·лят·ник | |
---|---|---|
непълен член | прок·лят·ни·ка | |
пълен член | прок·лят·ни·кът | |
мн.ч. | прок·лят·ни·ци | |
членувано | прок·лят·ни·ци·те | |
бройна форма | прок·лят·ни·ка | |
звателна форма | прок·лят·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- остар. проклетник.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|