прицел
(пренасочване от прицелите)
прицел (български)
ед.ч. | при·цел | |
---|---|---|
непълен член | при·це·ла | |
пълен член | при·це·лът | |
мн.ч. | при·це·ли | |
членувано | при·це·ли·те | |
бройна форма | при·це·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Точка, в която се прицелва човек.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Вземам на прицел (някого). — Преследвам някого, за да си отмъстя за нещо.