присъда
присъда (български)
ед.ч. | при·съ·да | |
---|---|---|
членувано | при·съ·да·та | |
мн.ч. | при·съ·ди | |
членувано | при·съ·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип 41
- Присъдата е основен правораздавателен акт, постановен от съда като окончателен за съдебното заседание на първата (и на въззивната) инстанция. Съдът постановява присъда като пети и последен етап на съдебното заседание след като изслуша пренията и последната дума на подсъдимия. Извън случаите на едноличен съдия в първата инстанция , съдът се оттегля за съвещание и постановяване на присъда. Присъдата може да бъде оправдателна или осъдителна и да се обжалва пред по-горната инстанция чрез съдът постановил я.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- решение, резолюция, вердикт
- мнение, преценка, критика, отношение
- заключение, решителност, твърдост, непоколебимост
- изказване, оценка
- отсъждане, присъждане, наказание