признание

признание (български)

признание ±

ед.ч.		приз·на·ние
	членувано	приз·на·ни·е·то
мн.ч.		приз·на·ния
	членувано	приз·на·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Изявление, с което се признава някакъв факт, постъпка или провинение.

Превод

английски: confession, acknowledgement, avowal арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: reconocimiento, confesión италиански: riconoscimento, confessione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Anerkennung, das Bekenntnis, das Geständnis, die Offenbarung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: призна́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: aveu, confession холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• самопризнание, изповед, откровение, покаяние
• декларация, деклариране, изявление
• признаване
• уважение, похвала, чест, заслуга