признание
признание (български)
ед.ч. | приз·на·ние | |
---|---|---|
членувано | приз·на·ни·е·то | |
мн.ч. | приз·на·ния | |
членувано | приз·на·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Изявление, с което се признава някакъв факт, постъпка или провинение. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- самопризнание, изповед, откровение, покаяние
- декларация, деклариране, изявление
- признаване
- уважение, похвала, чест, заслуга