привилегия
привилегия (български)
ед.ч. | при·ви·ле·гия | |
---|---|---|
членувано | при·ви·ле·ги·я·та | |
мн.ч. | при·ви·ле·гии | |
членувано | при·ви·ле·ги·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- (прав.) Предимство, преимущество. („Привилегия“ и „имунитет“ някои считат за сходни понятия по смислово значение, но „имунитет“ е процесуално качество за неприкосновеност на определен правен субект, а „привилегия“ е възможност да се осъществи някакво право, което не е присъщо за всеки правен субект.)
Етимология
Думата е с латински произход — от prīvilēgium, която е съставена от prīvus — „свойствен, частен“, и lēx или lēg- — „закон, право“, т.е. в превод това е „наредба или закон срещу или в нечия полза“.
От същия корен на prīvus — праиндоевропейския *per, са българските думи „пред“ (на старобългарски: прѣдъ), наставката „пре-“ за повторяемост (на старобългарски: пре- и прѣ-), „пряк“ (на старобългарски: прѣкъ), предлогът и наставка „при“ (на старобългарски: при) и „през“ (на старобългарски: прѣзъ).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- право, предимство, преимущество, изключително право, запазено право, монопол, патент
- първенство, преднина
- предпочитание
- прерогатив