престол

престол (български)

престол ±

ед.ч.		прес·тол
	непълен член	прес·то·ла
	пълен член	прес·то·лът
мн.ч.		прес·то·ли
	членувано	прес·то·ли·те
бройна форма		прес·то·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Издигнато място за сядане в зала, което се заема от монарх, владика и др. ; трон.
2. Власт на монарх.

Фразеологични изрази

Отричам се от престола "абдикирам" Богоров 1869, с. 1; Отричание от престол "абдикиране" Богоров 1869, с. 1.

Превод

английски: throne арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: θρόνος датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: trono италиански: trono китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Thron норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: престол словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: taht унгарски: [[]] фински: [[]] френски: trône холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• трон
• власт

Сродни думи

трон

Производни думи

престолен прил., престолнина ж.; престоло-;