престол (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Издигнато място за сядане в зала, което се заема от монарх, владика и др. ; трон.
  2. Власт на монарх.

Етимология

Фразеологични изрази

Отричам се от престола "абдикирам" Богоров 1869, с. 1; Отричание от престол "абдикиране" Богоров 1869, с. 1.

Превод

  • английски: throne
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: θρόνος
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: trono
  • италиански: trono
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Thron
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: престол
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: taht
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: trône
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

трон

Производни думи

престолен прил., престолнина ж.; престоло-;