преписка

преписка (български)

преписка ±

ед.ч.		пре·пис·ка
	членувано	пре·пис·ка·та
мн.ч.		пре·пис·ки
	членувано	пре·пис·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Канц. Сбор от служебни писма и книжа, свързани с определен въпрос.
2. Размяна на служебни писма и книжа, свързани с определен въпрос.
3. Остар. Писмовна връзка между лица; кореспонденция.

◊ Съдебна преписка. Юрид. Обединена и заведена под номер документация по отделно съдебно дело.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кореспонденция, писмо