предател (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a

  1. Който върши предателство; изменник.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: traitor, betrayer
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: προδότης
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: traidor
  • италиански: traditore
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи