предавател

предавател (български)

предавател ±

ед.ч.		пре·да·ва·тел
	непълен член	пре·да·ва·те·ля
	пълен член	пре·да·ва·те·лят
мн.ч.		пре·да·ва·те·ли
	членувано	пре·да·ва·те·ли·те
бройна форма		пре·да·ва·те·ля
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Нещо, което предава друго нещо (във всякакъв смисъл).
2. Устройство, чрез което се осъществява радиоразпръскване.

Превод

албански: transmetues английски: transmitter (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: перадатчык гръцки: πομπός датски: sender есперанто: [[]] естонски: saatja иврит: משדר индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: sendir испански: transmisor италиански: trasmettitore китайски: [[]] корейски: [[]] каталунски: transmissor латвийски: raidītājs латински: [[]] литовски: siųstuvas

малтийски: xandir немски: sender норвежки: sender персийски: [[]] полски: nadajnik португалски: transmissor румънски: emiţător руски: передатчик (ru) скл1 словашки: vysielač словенски: oddajnik сръбски: предајник тайландски: [[]] турски: verici уелски: trosglwyddydd украински: передавач унгарски: adóállomás фински: lähetin френски: émetteur холандски: zender хърватски: predajnik чешки: vysílač шведски: sändare японски: 送信機

Синоними

излъчвател

Сродни думи

давам, предавам, издавам, продавам, отдавам

Производни думи

радиопредавател