прашка (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип

  1. Приспособление от ластик, оплетени върви или парцали за хвърляне на камъни.
  2. Връзка на престилка, торба, чорап и др., лента от плат или въже.

Етимология

умал. (с наст. -ка) от старобълг. прашта „прашка“ (Супр.), диал. праща „прашка“ (Кукуш), праслав. *portja, срв. унг. parittya „прашка“. В несъмнена връзка с пращам и със слав. *porkъ (старорус. порокъ (Ипат. лет., Лавр. лет.), рус. порок „обсадна машина за разбиване на стени“, чеш. prak, слов. prak, горнолуж. prok, долнолуж. prok „прашка“). Връзката с ИЕ *per- „бия“ (виж пера) е допустима за *por-kъ, но словообразуването на *por-tja (или *por-k-tja с два форманта?) остава неясно по семантични причини (*pr-t-: староинд. pŗt „борба“, лит. pirtis, латв. pirts, старорус. пьрть „баня“, т.е. „място, където се бият с метлички за баня“).

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи