правоспособност

правоспособност (български)

правоспособност ±

ед.ч.		пра·вос·по·соб·ност
	членувано	пра·вос·по·соб·ност·та
мн.ч.		пра·вос·по·соб·нос·ти
	членувано	пра·вос·по·соб·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. (общо) разрешение едно лице да извършва дадена дейност.
2. (юр.) качество (годност) на едно лице да бъде носител на права и задължения, правосубектност
   1. обща – гражданска, административноправна правоспособност
   2. специална – в някои (публичноправни) отрасли, т.е. само за определени права и задължения. Проектантска правоспособност. Правоспособен водач. Оттук гражданското значение 1.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дееспособност, пълноправие, способност, вменяемост
• компетентност