посредник

посредник (български)

посредник ±

ед.ч.		пос·ред·ник
	непълен член	пос·ред·ни·ка
	пълен член	пос·ред·ни·кът
мн.ч.		пос·ред·ни·ци
	членувано	пос·ред·ни·ци·те
бройна форма		пос·ред·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Лице или институция, които улесняват връзката между отделни видове дейности, най-често между производство и потребление, производство и търговия, както и между лицата, които се занимават с тези дейности.
2. Лице или институция, които съдействат за постигане на разбирателство или за установяване на някакви връзки и взаимоотношения между две или повече лица, групи, страни.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: intermediario (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• арбитър, съдия, съдник
• комисионер, ходатай
• пълномощник, представител, агент
• медиатор