поръчител
(пренасочване от поръчителят)
поръчител (български)
ед.ч. | по·ръ·чи·тел | |
---|---|---|
непълен член | по·ръ·чи·те·ля | |
пълен член | по·ръ·чи·те·лят | |
мн.ч. | по·ръ·чи·те·ли | |
членувано | по·ръ·чи·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | по·ръ·чи·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Страна по договор за поръчителство, която поема задължение пред кредитора да отговаря напълно или частично за изпълнението на задълженията на длъжника. При неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, поръчителят носи солидарна с него отговорност пред кредитора.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|